Прашинка
Няма влюбване. Чу ли?
Ненаписан е - Стих...
А Луната - отбрулен,
къс от древен масив?
Всички думи са Вятър,
скрит в студено море,
с който галиш тревата,
всъщност живия Плет,
охраняващ, там клето,
тъй - свенливо Сърце.
Рядко - праща колети,
често с грешен адрес!
Да - светът е Ужасен,
с толкоз много вини!
Календарът поднася...
все ни води към див,
до полуда безмислен
най - отчайващо Сив,
Ден горчиво неискрен,
чак до болка сълзлив.
А дъждът - е Коприва,
смърт - за сини Мечти,
в самотата ти вливащ,
нова капка стрихнин!
-------------------
Ала слънце просветва
като в филм, на шега,
аз, човече прогледнах,
с трепет дишам? Сега!
И не вярвай... На йота,
в туй, що писах. И знай,
от Прашинка - в окото,
в миг се случи! Комай...
© Ангел Колев All rights reserved.
