Прашинки саждени от бивши хвърчила
"Защото радостта е много кратка,
а мъката е част от вечността."
voda ( Eлица Ангелова )
Защо е толкоз кратка радостта...
(а сълзите на мъка са издайници).
Бездомна днес се скита любовта.
Къде сте дни на щастие и празници...
Пустинна съм сега и ми личи,
в очите плуват спомени - оазиси.
Светкавица в небето ми свести,
раздрала без остатък всички облаци.
Мълчим неловко. Тръгваш. Тишина.
Минутитe последни, ето, свършват.
Ще скръцне с ярост входната врата
и силите последни ще се скършат.
Ръцете ще се пълнят с болно нямане,
а името ти ще се пръсне на парчета,
които ще бодат до полудяване -
карфици малки в игленик сърцето.
Ще скитат мислите по диви пътища
безцветни вече, бивши хвърчила.
Опарени от слънчевите стърнища,
прашинки саждени ще навалят в съня.
© Жанет Велкова All rights reserved.
