Праведно
Защо ли гарванът над дома ми прелита!?
И защо кукумявка му преглася в нощта...
кацнала там на комина!
На моята къща, където израснах тогаз.
За вярата... времето мое отдадох...
За любовта, сълзите свой пролях.
За надеждата, вярата своя забравих.
За блясъка в очите на сляп.
Белязан да бъда различен.
Белязан да не понасям лъжа!
Белязан да остана самотен...
Белязан, дамгосан да живея в тъга.
А как ми се иска да вярвам в доброто.
Да разпръскват в света ни чиста любов.
На глухият надежда да дам... че ще
чуе, пролетна песен, на славей с любов.
На слепият, цветовете на дъгата да види.
На немият, песен с любов да запей.
После, след туй... поклон ще сторя, отдам!?
На природа, на хора, звезди
и на мирисът чист на пръста.
И нека тогава гарванът над дома ми прелита.
И нека кукумявка му преглася в нощта.
Спокоен очи ще затворя!?
И на сън прекрасен ще се насладя!
© Ангел All rights reserved.
