Празен свят
Трупнахме се –
милиони,
после милиарди чак...
Трупнахме се
въз кълбото -
баш чиляк
върху чиляк.
Пробва Майката Природа
да се поочисти тук,
ама хич не намалява
ни Човека, ни боклук.
Пробва с чума,
пробва с тифче,
пробва с сифилис
и грип,
пробва с инфлуенци разни,
даже пробва
със пазара –
всяка болка за парА…
Нищо!
Не се получава…
Пак човекът оцеля.
И накрая, уморена,
пусна вирусче само –
в мозъчетата тъй дребни,
дето на едно дърво
/обществото май му викат/
кацнали са на верев…
Стана!
Поосвободи се
Майката Природа днес.
Градовете зеят празни,
празен паркът,
и лесът,
а дърветата самотни
по алеите стърчат,
куче ги не препикава,
кърската любов замре,
котка само нейде шава
и под пейката се свре.
Зад пердетата животът
мътничко
се свил
и спи,
телевизорът задрямва,
телефонът не кънти,
на белина осмърдяно,
мокри кърпи са във ход,
тоалетната хартия
ползва вече цял народ.
Улиците са сахарски –
пусти, празни.
Сал ченгета
тежко, царски,
властно дирят лов…
Всичко на тоз свят
край си има,
всичко чака своя гроб.
Но защо ли теб, родино,
гроби
барселонски шоп?
© Георги Коновски All rights reserved.
