Празен свят
Трупнахме се –
милиони,
после милиарди чак...
Трупнахме се
въз кълбото -
баш чиляк
върху чиляк.
Пробва Майката Природа
да се поочисти тук,
ама хич не намалява
ни Човека, ни боклук.
Пробва с чума,
пробва с тифче,
пробва с сифилис
и грип,
пробва с инфлуенци разни,
даже пробва
със пазара –
всяка болка за парА…
Нищо!
Не се получава…
Пак човекът оцеля.
И накрая, уморена,
пусна вирусче само –
в мозъчетата тъй дребни,
дето на едно дърво
/обществото май му викат/
кацнали са на верев…
Стана!
Поосвободи се
Майката Природа днес.
Градовете зеят празни,
празен паркът,
и лесът,
а дърветата самотни
по алеите стърчат,
куче ги не препикава,
кърската любов замре,
котка само нейде шава
и под пейката се свре.
Зад пердетата животът
мътничко
се свил
и спи,
телевизорът задрямва,
телефонът не кънти,
на белина осмърдяно,
мокри кърпи са във ход,
тоалетната хартия
ползва вече цял народ.
Улиците са сахарски –
пусти, празни.
Сал ченгета
тежко, царски,
властно дирят лов…
Всичко на тоз свят
край си има,
всичко чака своя гроб.
Но защо ли теб, родино,
гроби
барселонски шоп?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Георги Коновски Всички права запазени
