ПРАЗНА

"Празна!" -  думата, крачеща в моя живот.

"Странна!" - гласът на чуждия вот.

Обсебващо падаща в дъх тишина,

за нежно "Обичам те!" -

разстилах света.

Обсипвана с "мразене",

обичаща с жар,

предавана, влачейки

живота си с чар.

И днес аз разбирам за дните си чак,

че: "Да! Аз обичах!",  но нямаше влак.

И пътник била съм, платих си билет,

избрах да пътувам, но няма обект.

Вървях без умора в дълбокия сняг,

тревите зелени: Да! Чакам ги пак!

Събирам надиплено нежни мечти, без покой,

и знам, че загубих живота си мой!