Празнота

Седя в празната стая

и искам да си с мен.

Липсваш ми много,

да те видя копнея всеки ден.

Излязох навън.

Вървя по улицата глуха,

нощта е тъмна и студена,

на розата листата - вятърът раздуха,

отвя и любовта ни съкровена.

Всичко бе тъй прекрасно с теб -

срещите, разговорите, прегръдките...

Вървя напред

и чувам само по асфалта стъпките.

Пак се обади той.

Но му затворих.

Надавам силен вой!

Но той утихна и сълза пророних.

Вечерта продължава да е тъй студена.

И образа ти още го няма.

Моята мисъл от теб е обсебена,

а в сърцето ми зее дълбока яма.