Празнота
722
0
0
Празнота
Седя в празната стая
и искам да си с мен.
Липсваш ми много,
да те видя копнея всеки ден.
Излязох навън.
Вървя по улицата глуха,
нощта е тъмна и студена,
на розата листата - вятърът раздуха,
отвя и любовта ни съкровена.
Всичко бе тъй прекрасно с теб -
срещите, разговорите, прегръдките...
Вървя напред
и чувам само по асфалта стъпките.
Пак се обади той.
Но му затворих.
Надавам силен вой!
Но той утихна и сълза пророних.
Вечерта продължава да е тъй студена.
И образа ти още го няма.
Моята мисъл от теб е обсебена,
а в сърцето ми зее дълбока яма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Аня Хариз Всички права запазени
