Jul 15, 2009, 12:07 PM

Празнота

  Poetry » Love
1.8K 0 6


Наранена играчка в нечии ръце,
душа празна - без облик, без стил.
Невинно, уплашено бледо дете,
защо ли животът така е решил?

Грях, болка, тъга и сълзи,
нежни бездънни красиви очи,
някой безкрайните карти реди...
смисъл и образ изчезват, нали?

Бледа надежда вирее все още
без никаква мисъл навред,
един копнеж все буди ни нощем,
че някога всичко ще бъде наред.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ася All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...