Наранена играчка в нечии ръце,
душа празна - без облик, без стил.
Невинно, уплашено бледо дете,
защо ли животът така е решил?
Грях, болка, тъга и сълзи,
нежни бездънни красиви очи,
някой безкрайните карти реди...
смисъл и образ изчезват, нали?
Бледа надежда вирее все още
без никаква мисъл навред,
един копнеж все буди ни нощем,
че някога всичко ще бъде наред.
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up