Празнота
Наранена играчка в нечии ръце,
душа празна - без облик, без стил.
Невинно, уплашено бледо дете,
защо ли животът така е решил?
Грях, болка, тъга и сълзи,
нежни бездънни красиви очи,
някой безкрайните карти реди...
смисъл и образ изчезват, нали?
Бледа надежда вирее все още
без никаква мисъл навред,
един копнеж все буди ни нощем,
че някога всичко ще бъде наред.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ася Всички права запазени
