Aug 30, 2017, 8:54 PM

Пребродени зими 

  Poetry
346 1 5
А не искаш да ми дадеш живот и до днес,
пó си бял от поседнали облаци.
Полудях и обратно в живота назад
те видях, пак към мене погледнал.
Ти се впи, като огънче в нежна искра,
и пропука и сетната съчка в косата ми.
Дом за катерици с големи звездици
очи и назад, и назад до луната...
И настръхна сърцето ми диво в копнеж,
и се спусна в поредната паника...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоана All rights reserved.

Random works
: ??:??