30.08.2017 г., 20:54 ч.

Пребродени зими 

  Поезия
297 1 5

 

А не искаш да ми дадеш живот и до днес,
пó си бял от поседнали облаци.
Полудях и обратно в живота назад
те видях, пак към мене погледнал.
Ти се впи, като огънче в нежна искра,
и пропука и сетната съчка в косата ми.
Дом за катерици с големи звездици
очи и назад, и назад до луната...
И настръхна сърцето ми диво в копнеж,
и се спусна в поредната паника...

© Йоана Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • В пребродени зими
    диво сърце
    в живота се връща
    миражи зове.
    От дома на катериците.
  • Класическият стих не подлежи на съмнение, Красимире. Той се е утвърдил като форма, подобно на класическата музика. Под "римушки" аз разбирам стихове с евтино римуване. Скалъпени само и само, за да се пише в рима. За съжаление доста автори са убедени, че именно това представлява поезията. Аз написах есе преди време, което публикувах в сайт Откровения. Есето ми е озаглавено: "Що е и Що не е Поезия". Там съм дал виждането си по въпроса. Есето ми е качено на следния линк:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/shto-e-i-shto-ne-e-poeziya

    Всеки, за когото то би представлявало интерес може да го прочете оттам.
  • Привет гламаво момиче с вятърно лице - истинско и доверчиво, блеещо по стръмното, вечна пролет, гугащ бухал, въздишка, сън, спънал се във времето..., намери ли слънчогледите?...
    Поздравявам те за стиховете!
  • Какво точно визираш под "римушки", Мисана? От определен автор или по принцип всичко, писано в рими, слагаш под общ знаменател в пренебрежителното обобщение "римушки" и е безсмислено, така ли?!
  • Едно неповторимо чувство блика от тези редове, изразено чрез безкрайна спонтанност и неподправеност. Обожавам неподражаемия ти стил на писане, Йоана. Той за сетен път ми показва безсмислието на римушките.
Предложения
: ??:??