30.08.2017 г., 20:54

Пребродени зими

469 1 5

 

А не искаш да ми дадеш живот и до днес,
пó си бял от поседнали облаци.
Полудях и обратно в живота назад
те видях, пак към мене погледнал.
Ти се впи, като огънче в нежна искра,
и пропука и сетната съчка в косата ми.
Дом за катерици с големи звездици
очи и назад, и назад до луната...
И настръхна сърцето ми диво в копнеж,
и се спусна в поредната паника...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Йоана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • В пребродени зими
    диво сърце
    в живота се връща
    миражи зове.
    От дома на катериците.
  • Класическият стих не подлежи на съмнение, Красимире. Той се е утвърдил като форма, подобно на класическата музика. Под "римушки" аз разбирам стихове с евтино римуване. Скалъпени само и само, за да се пише в рима. За съжаление доста автори са убедени, че именно това представлява поезията. Аз написах есе преди време, което публикувах в сайт Откровения. Есето ми е озаглавено: "Що е и Що не е Поезия". Там съм дал виждането си по въпроса. Есето ми е качено на следния линк:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/shto-e-i-shto-ne-e-poeziya

    Всеки, за когото то би представлявало интерес може да го прочете оттам.
  • Привет гламаво момиче с вятърно лице - истинско и доверчиво, блеещо по стръмното, вечна пролет, гугащ бухал, въздишка, сън, спънал се във времето..., намери ли слънчогледите?...
    Поздравявам те за стиховете!
  • Какво точно визираш под "римушки", Мисана? От определен автор или по принцип всичко, писано в рими, слагаш под общ знаменател в пренебрежителното обобщение "римушки" и е безсмислено, така ли?!
  • Едно неповторимо чувство блика от тези редове, изразено чрез безкрайна спонтанност и неподправеност. Обожавам неподражаемия ти стил на писане, Йоана. Той за сетен път ми показва безсмислието на римушките.

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...