Пребродени зими
А не искаш да ми дадеш живот и до днес,
пó си бял от поседнали облаци.
Полудях и обратно в живота назад
те видях, пак към мене погледнал.
Ти се впи, като огънче в нежна искра,
и пропука и сетната съчка в косата ми.
Дом за катерици с големи звездици
очи и назад, и назад до луната...
И настръхна сърцето ми диво в копнеж,
и се спусна в поредната паника...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йоана Все права защищены