30 авг. 2017 г., 20:54

Пребродени зими

475 1 5

 

А не искаш да ми дадеш живот и до днес,
пó си бял от поседнали облаци.
Полудях и обратно в живота назад
те видях, пак към мене погледнал.
Ти се впи, като огънче в нежна искра,
и пропука и сетната съчка в косата ми.
Дом за катерици с големи звездици
очи и назад, и назад до луната...
И настръхна сърцето ми диво в копнеж,
и се спусна в поредната паника...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В пребродени зими
    диво сърце
    в живота се връща
    миражи зове.
    От дома на катериците.
  • Класическият стих не подлежи на съмнение, Красимире. Той се е утвърдил като форма, подобно на класическата музика. Под "римушки" аз разбирам стихове с евтино римуване. Скалъпени само и само, за да се пише в рима. За съжаление доста автори са убедени, че именно това представлява поезията. Аз написах есе преди време, което публикувах в сайт Откровения. Есето ми е озаглавено: "Що е и Що не е Поезия". Там съм дал виждането си по въпроса. Есето ми е качено на следния линк:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/shto-e-i-shto-ne-e-poeziya

    Всеки, за когото то би представлявало интерес може да го прочете оттам.
  • Привет гламаво момиче с вятърно лице - истинско и доверчиво, блеещо по стръмното, вечна пролет, гугащ бухал, въздишка, сън, спънал се във времето..., намери ли слънчогледите?...
    Поздравявам те за стиховете!
  • Какво точно визираш под "римушки", Мисана? От определен автор или по принцип всичко, писано в рими, слагаш под общ знаменател в пренебрежителното обобщение "римушки" и е безсмислено, така ли?!
  • Едно неповторимо чувство блика от тези редове, изразено чрез безкрайна спонтанност и неподправеност. Обожавам неподражаемия ти стил на писане, Йоана. Той за сетен път ми показва безсмислието на римушките.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...