30 авг. 2017 г., 20:54

Пребродени зими

472 1 5

 

А не искаш да ми дадеш живот и до днес,
пó си бял от поседнали облаци.
Полудях и обратно в живота назад
те видях, пак към мене погледнал.
Ти се впи, като огънче в нежна искра,
и пропука и сетната съчка в косата ми.
Дом за катерици с големи звездици
очи и назад, и назад до луната...
И настръхна сърцето ми диво в копнеж,
и се спусна в поредната паника...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • В пребродени зими
    диво сърце
    в живота се връща
    миражи зове.
    От дома на катериците.
  • Класическият стих не подлежи на съмнение, Красимире. Той се е утвърдил като форма, подобно на класическата музика. Под "римушки" аз разбирам стихове с евтино римуване. Скалъпени само и само, за да се пише в рима. За съжаление доста автори са убедени, че именно това представлява поезията. Аз написах есе преди време, което публикувах в сайт Откровения. Есето ми е озаглавено: "Що е и Що не е Поезия". Там съм дал виждането си по въпроса. Есето ми е качено на следния линк:

    https://otkrovenia.com/bg/eseta/shto-e-i-shto-ne-e-poeziya

    Всеки, за когото то би представлявало интерес може да го прочете оттам.
  • Привет гламаво момиче с вятърно лице - истинско и доверчиво, блеещо по стръмното, вечна пролет, гугащ бухал, въздишка, сън, спънал се във времето..., намери ли слънчогледите?...
    Поздравявам те за стиховете!
  • Какво точно визираш под "римушки", Мисана? От определен автор или по принцип всичко, писано в рими, слагаш под общ знаменател в пренебрежителното обобщение "римушки" и е безсмислено, така ли?!
  • Едно неповторимо чувство блика от тези редове, изразено чрез безкрайна спонтанност и неподправеност. Обожавам неподражаемия ти стил на писане, Йоана. Той за сетен път ми показва безсмислието на римушките.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...