Преброени
Само още пет минути защо не постоиш,
и после можеш да си тръгнеш обещавам.
Но без теб настъпва хаос и виж,
аз само на още 5 минути се надявам.
Още ни чувам утихналите смехове,
усещам в дробовете си цигарите след нощите,в които най-много моя си била.
И след всичките ти стонове,
си палех,палех си за всеки по една.
Въздишките ми запечатани са между стените и краката ти,
леглото ти вече само ми пази място всяка нощ.
Та,пет минути ще останеш ли?
О,мила,преди отново да ми кажеш лека нощ..
Тази вечер не си отивай без да ме целунеш,
за да не ти забравя никога на устните вкуса,
а решиш ли някой ден да се завърнеш,
ти без да чукаш влез,винаги при мен ще бъдеш у дома.
Шейсет секунди само ни остават,
обичай ме през тях по детски,силно и неволно.
Само шейсет но безкрайност ни вменяват,
лека нощ,да спиш спокойно!
© Един неизявен творец All rights reserved.
