Пречупи се свободата
„... който падне в бой за свобода, той не умира”
А какво става, когато извоюваната криворазбраната свобода убие справедливостта?!
Мечтите хапят тъмнината,
кръвта им крещи в моето дихание,
те са роби на свободата,
слуги на горящото ми стенание.
Мъртвите поеха дъх в пръстта,
истината обгори очите,
събуди любовниците на смъртта,
сряза пороя на сълзите.
Яростта изля кръв в гнилите им вени,
гневно разтуптя сърцата,
дълбоко в безвремието спрени,
в името на свободата.
Мъртвите дишат, сълзите им кървят,
бориха се за светлината,
устните им крясъци мълвят,
да отмъстят на свободата.
Тя пороби нашите ридания,
пречупи се в огледалото на срама,
справедливостта изгори в страдания
и прекърши крилете на ума...
Вие търсите справедливостта...
а тя тежи върху оловното ми сърце,
гние върху кървавите ми ръце...
А какво става, когато извоюваната криворазбраната свобода убие справедливостта?!
Мечтите хапят тъмнината,
кръвта им крещи в моето дихание,
те са роби на свободата,
слуги на горящото ми стенание.
Мъртвите поеха дъх в пръстта,
истината обгори очите,
събуди любовниците на смъртта,
сряза пороя на сълзите.
Яростта изля кръв в гнилите им вени,
гневно разтуптя сърцата,
дълбоко в безвремието спрени,
в името на свободата.
Мъртвите дишат, сълзите им кървят,
бориха се за светлината,
устните им крясъци мълвят,
да отмъстят на свободата.
Тя пороби нашите ридания,
пречупи се в огледалото на срама,
справедливостта изгори в страдания
и прекърши крилете на ума...
Вие търсите справедливостта...
а тя тежи върху оловното ми сърце,
гние върху кървавите ми ръце...
© Димитрина Иванова All rights reserved.
