Пред буря

Jul 30, 2019, 7:56 AM

Poetry » Phylosophy

323 0 2

Навярно ще се скрия в пещера –

ще лисне дъжд, ще потекат реки.

Очите ми неволно ще разчитат

следи от прилепи по мрачните стени.

На гроздове битуват мирно

във пренаселената си колония.

Летят – ни птици, ни молци.

Дали измират вкупом по ирония.

Ще питам и гласа си най-накрая -

защо виси понякога с глава надолу.

И стърже тишината с шепот като пушач закоравял.

Дали е страх атавистичен и тревога.

Наистина не знам паролата прастара.

Невидим скулптор вместо вик

за глътка въздух и за капчица простор

извайва на паното скално сталактит.

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Eipril (Хари Спасов)

2019-07-30T16:30:07+03:00

Много трогателно! Браво!
RosilinaHesapchieva (Росилина Хесапчиева)

2019-07-30T10:39:54+03:00

Монументално като размах и проникновеност! Настръхнах от дълбините, в които ме запрати твоят скален пътепис!