пилигрим (Христина Комаревска)
352 3
30.07.2019 г., 7:56 ч.

Пред буря 

  Поезия » Философска
261 0 2

 

Навярно ще се скрия в пещера –

ще лисне дъжд, ще потекат реки.

Очите ми неволно ще разчитат

следи от прилепи по мрачните стени.

На гроздове битуват мирно

във пренаселената си колония.

Летят – ни птици, ни молци.

Дали измират вкупом по ирония.

 

Ще питам и гласа си най-накрая -

защо виси понякога с глава надолу.

И стърже тишината с шепот като пушач закоравял.

Дали е страх атавистичен и тревога.

 

Наистина не знам паролата прастара.

Невидим скулптор вместо вик

за глътка въздух и за капчица простор

извайва на паното скално сталактит.

 

© Христина Комаревска Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??