Dec 21, 2010, 2:19 PM

Пред мен

  Poetry » Love
772 0 4

Пред мен

 

Стоиш пред мен! А сякаш пролетта
разлиства в стаята ми чудни аромати,
край мен разцъфват хиляди цветя
и с тях се връщат чувствата познати.

Пред мен си ти! Красива и добра!
Смехът ти ме пречиства от тъгата,
превръща в птица моята душа
и бавно връща в нея светлината.

Поглеждаш ме! И нежна топлина
за миг обзема цялото ми тяло,
последните парченца самота
изгарят във сърцето закопняло.

Стоиш пред мен! Но всъщност любовта
стои пред мен и нежно се усмихва,
докосва ме с най-топлата ръка,
а времето разплакано... притихва...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Чавдар All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...