Пред мен
Стоиш пред мен! А сякаш пролетта
разлиства в стаята ми чудни аромати,
край мен разцъфват хиляди цветя
и с тях се връщат чувствата познати.
Пред мен си ти! Красива и добра!
Смехът ти ме пречиства от тъгата,
превръща в птица моята душа
и бавно връща в нея светлината.
Поглеждаш ме! И нежна топлина
за миг обзема цялото ми тяло,
последните парченца самота ...