Пред теб съм винаги на колене
На милата ми баба, с Любов и вечна памет!
Пред мене образът ти жив е -
усмихната, Светица бяла,
към портата как тичаш още,
и до дувара спираш премаляла…
През живия ни плет от рози
изпращаш поглед със Любов,
да ни посрещнеш бързаш, боса,
със тихия си, предан Благослов…
Как грабвам те с ръчички малки
и в кръг завъртам те със обич,
а ти примряла с мен се бориш -
дали не си ми натежала…
Пък ти си като перушинка лека,
и като гълъб нежна, кротка…
а кожата – коприна мека,
с походка гъвкава, на котка.
В очите ти се къпе ласка
към всяко живо същество,
и жадна си за всяка краска…
за теб е всичко Божество…
Как думичка на гняв и укор,
не чух от твоята уста,
и вечно мъдра, толерантна
редеше приказни слова…
Парцалените кукли мили
и люлката под ореха и…смях…
със хурката и мотовили …
Така запомних те, живях…
И приказките чудни нощем,
които ни разказваше безспир…
от тебе всяка дума грош е,
духовността – безкраен пир…
Ти - весела и закачлива,
със хумора природен, лек…
Ти - като бяла Самодива…
пред теб съм винаги на колене!
© Криси All rights reserved.
