Пред залез - дъжд... Дъгата-гилотина...
¬ ¬ ¬
В памет на поета Атанас Коев
Пред залез – дъжд… Дъгата-гилотина
сече последна слънчева монета…
Приятелю, под нея ще преминем
без почести и думи безотчетни…
…Отвъд!… Отвъд!… Зад всичко непрозряно
невидим пеленгатор страстно пие
от жадните вълни на мисълта ни,
кодирана в словесната стихия…
И никой няма право да ни каже,
че аз и ти сме яли хляб излишен.
Родихме се на този свят тиражен -
от бурите да пием - не да пишем.
И ако тихо бурите пресъхнат,
и ако няма кой да ни тревожи,
ще знаем, че за нас ще е издъхнал -
че този свят за нас е невъзможен!…
Ванилин Гавраилов
© Ванилин Гавраилов All rights reserved.
Как ли не са ми казвали!... Особено име.