Душата ми разбита...На парчета.
Сърцето ми разкъсано...На части.
Опустошена съм напълно...Сълзи
се стичат от очите ми нещастни.
Аз нямам сили вече да се боря.
И чувствам се безкрайно уморена...
Когато е обърната колата
по кой ли път аз мога да поема?
И как отново от прахта да стана?
И как отново всичко да съзиждам?
Във мен отворена е страшна рана -
предаде ме човек, на който вярвах.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
от мен, мила Ани !