Душата ми разбита...На парчета.
Сърцето ми разкъсано...На части.
Опустошена съм напълно...Сълзи
се стичат от очите ми нещастни.
Аз нямам сили вече да се боря.
И чувствам се безкрайно уморена...
Когато е обърната колата
по кой ли път аз мога да поема?
И как отново от прахта да стана?
И как отново всичко да съзиждам?
Във мен отворена е страшна рана -
предаде ме човек, на който вярвах.
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
от мен, мила Ани !