13.11.2008 г., 17:23

Предаде ме човек, на който вярвах

3.4K 1 36

Душата ми разбита...На парчета.

Сърцето ми разкъсано...На части.

Опустошена съм напълно...Сълзи

се стичат от очите ми нещастни.

 

 

 

Аз нямам сили вече да се боря.

И чувствам се безкрайно уморена...

Когато е обърната колата

по кой ли път аз мога да поема?

 

 

 

И как отново от прахта да стана?

И как отново всичко да съзиждам?

Във мен отворена е страшна рана -

предаде ме човек, на който вярвах. 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Анна Дюлгерова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...