До дървото момиче плаче,
унизено, скубещо свойте коси.
Изневярата видя на своето момче
и се чуди дали да му прости.
Ненадейно отвори една врата,
от любовта започна да се отрича.
Наведе тя отчаяно глава,
зачудена защо още го обича.
От мислите си да го прогони -
няма смелост за това.
На себе си малко да помогне
няма сили да се пробва.
© Кеси All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
