До дървото момиче плаче,
унизено, скубещо свойте коси.
Изневярата видя на своето момче
и се чуди дали да му прости.
Ненадейно отвори една врата,
от любовта започна да се отрича.
Наведе тя отчаяно глава,
зачудена защо още го обича.
От мислите си да го прогони -
няма смелост за това.
На себе си малко да помогне
няма сили да се пробва.
© Кеси All rights reserved.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
