Сърце, предател си!

Прекрачваш границите на разума

и пак към него ме водиш ти!

Към любов, останала в мечтите,

и пак забравяш защо го остави ти!?

Забравяш за болката и безплодните обещания,

избледняват те от твойта доброта.  

Забравяш за тъгата и пролените  сълзи

и помниш само усмивката и трепетните дни.

Потъваш в спомени сладки

и блянове бъдещи!

Ала грешиш - той с две лица е пред мен!

Този, сърце, твой принц

е чужденец непознат,

призрак бледен на този, който обичаш ти!

Но знай ,сърце, на твоя порив

аз няма да съм повече слуга.

И слагам край на всичко- сега…!