Предчувствие
ПРЕДЧУВСТВИЕ
Отвсякъде е зима,
а аз сънувам лято -
притихнала е мътната река
и споменът за студ е мъртъв.
Ледът отдавна се е спукал
и мракът на нощта
не всява мор и ужас.
Небето не е черно
и облаците скрити
не са зад хълма сив,
а камъните стари
се мъчат да затулят
скованата снага
на своето небитие.
Земята е прекрасна
в щастливия си унес
и знойното се мъчи
копнежи приказни
да ни дари.
Лъчите да затоплят
едно мънисто-зърно
и вятър да погали
с надежда тоя знак -
на идващата обич,
накарала очите
на кацналия славей
да пеят от любов.
© Ая Цонева All rights reserved.
