Моето име се съдържа във тебе –
аз не зная какъв е този жребий,
какво приготвила ни е съдбата
неуловима, безпощадна;
дали пътят ни ще бъде кратък,
или ще блести необозримо;
дали ще има любов и горещи нощи
и палещо желание за още и още...
Единствено сърцето знае
и се вълнува предарително
заради чувствата неизживяни,
заченати във въздуха, там, "горе",
витаещи в простора на мечтите,
в копнежа вечен на душите
да срещнат своята душа-близнак...
© Ивайла Славова All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
