Една безкрайна утрин, огледална
и чувствата накацали в снега,
и погледът на зимата – прощален,
преди да срещне пролетна дъга.
Събуждам се, сърцето ми е чисто,
денят пораства – слънчев, син летеж,
душата пише всеодайно листа
на скреж, примесен с пролетен копнеж.
© Милена Френкева All rights reserved.