Слънцето залезе, зад голата гора,
подгони дърветата южният вятър,
в короните си топлят резеда
и носят, предчувствие за пролет.
Като ручей чист над пясъка шурти
и оглася светът, поезия велика,
неудържим поток от слънчеви лъчи,
в душата опиянена бликва.
Песни на птиците, страстни до екстаз,
огласят с нежността си Вселената,
сврял се в гъсталака, весел южняк,
настройва грижливо антените. ...