Предесенен дъжд
Все още: не съм извървяла географията на живота ти;
не гледам ДНК-то ти под делничния микроскоп;
не разчитам профила ти, по презумпция невинен;
нямам женско любопитство да чертая хороскоп.
Все още: не долавям нюанса на небесната риза
и тази на плещите ти в сънливото утро.
Като инатливо дете полагам усилие -
въздух в балон, наужким лети, не е птица,
Все още: различно е синьото на очите - езера,
придърпват ме нежно в опасния рай.
Възхита с привкус за битки в дълбокото,
подсказват за родство със Менелай.
Все още: не съумявам всичко да свърша,
както го мислех преди до сега.
Например - да хвана с хвърчило дъха си,
като не мога да вържа мига.
„Не е важно да доказваш това уравнение“,
чувам дъжд, притаен в капчука предесенен.
Замеря с куршумени капки цялата моя планета.
Бори се през сезоните като истински мъж.
Все още…
© Христина Комаревска All rights reserved.
