Предесенен дъжд
Все още: не съм извървяла географията на живота ти;
не гледам ДНК-то ти под делничния микроскоп;
не разчитам профила ти, по презумпция невинен;
нямам женско любопитство да чертая хороскоп.
Все още: не долавям нюанса на небесната риза
и тази на плещите ти в сънливото утро.
Като инатливо дете полагам усилие -
въздух в балон, наужким лети, не е птица,
Все още: различно е синьото на очите - езера,
придърпват ме нежно в опасния рай.
Възхита с привкус за битки в дълбокото,
подсказват за родство със Менелай.
Все още: не съумявам всичко да свърша,
както го мислех преди до сега.
Например - да хвана с хвърчило дъха си,
като не мога да вържа мига.
„Не е важно да доказваш това уравнение“,
чувам дъжд, притаен в капчука предесенен.
Замеря с куршумени капки цялата моя планета.
Бори се през сезоните като истински мъж.
Все още…
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Христина Комаревска Всички права запазени
