Все още: не съм извървяла географията на живота ти;

не гледам ДНК-то ти под делничния микроскоп;

не разчитам профила ти, по презумпция невинен;

нямам женско любопитство да чертая хороскоп.

Все още: не долавям нюанса на небесната риза

и тази на плещите ти в сънливото утро.

Като инатливо дете полагам усилие -

въздух в балон, наужким лети, не е птица,

Все още: различно е синьото на очите - езера,

придърпват ме нежно в опасния рай.

Възхита с привкус за битки в дълбокото,

подсказват за родство със Менелай.

Все още: не съумявам всичко да свърша,

както го мислех преди до сега.

Например - да хвана с хвърчило дъха си,

като не мога да вържа мига.

„Не е важно да доказваш това уравнение“,

чувам дъжд, притаен в капчука предесенен.

Замеря с куршумени капки цялата моя планета.

Бори се през сезоните като истински мъж.

Все още…