Преди да е неделя
Когато утрото ми се усмихна тихо,
две кухи раковини взех в ръцете си.
И тръгнах с тях да търся аз моретата,
в които да удавя тишината си.
А ти бе просто пътник. Мълчаливо
разхождаше душата си по тъмното.
По ъглите ги криеше свенливо –
сълзите, след които няма връщане.
А аз не исках вятъра в косите си,
отблъсквах даже въздуха без тебе.
Не исках, но дъждът ти ме опиваше.
Обичай ме, преди да е неделя,
в която ще си тръгна преди съмнало,
а утрото ще бъде черна пепел.
От толкова любов във мен е стихнало.
Как мразя да си тръгвам като вечер.
Но аз не исках много да те имам.
Пре-много да обичам е излишно.
Обичам всяко утро. Даже зимата.
И нося още слънцето в очите си.
© Ем All rights reserved.
