ПРЕДИ ДА СИ ТРЪГНА...
.
Ако мога да видя живота си,
като лента на филм
въртящ се обратно...
Ще премахна много неща,
за да се върна в мечтите си.
Стари приятели ще потърся.
Дано вече не са ме забравили...
Ще залича белези от многото рани
и ще простя, ако са ме обидили.
Ще отворя внимателно всички врати,
които безвъзвратно затръшнах.
Ще прегърна онези,които намразих.
Няма да мразя тези които прегръщах.
Всички влакове,които изпуснах
ще строя на началните гари.
На зелено ще ги пусна да тръгнат,
за да може, на чисто залеза да ме свари.
Ще върна лентата много назад.
Ще помоля за прошка, ако грешно
са ме родили.
Пред децата си ще падна на колене,
да ми простят... Ако могат и те.
Няма да се опитвам да вдъхна живот
на любовта ми. Тя нелепо си тръгна.
Сама ме остави.Още тъгувам,а тъй
не исках да се сбогувам.
Моят опак живот видян така,
ще изглежда по-хубав...Но кратък.
И докато се питам -толкова ли на опак
живях?
Ще престана да съществувам. Жалко!
© Веска Алексиева All rights reserved.
