Преди да умра
Клепачите безсилно скланям,
Ресниците треперят.
Напред неволно се накланям
Ръце опора да намерят.
В последния си час,
Когато животът ме напуска
Черни облаци ще видя аз
Над мен бавно да се спускат.
За миг ще се възнеса
И после в ада ще падна –
Като полет на птица,
Жертва на стрела безпощадна.
Без да искам дошла съм,
Без да искам ще трябва да тръгна
И не мога обяснение
От смъртта да изтръгна.
Само откъснечни спомени
за изгубени мечти и копнежи.
Капка в морето съм,
муха, оплела се в паячни мрежи.
Сетива и съвест,
Що до скоро будни били са
Ведно ще угаснат
Човешки нали са.
Всичко бързо ще свърши
Така както дошло е.
Само смъртта успя мен да прекърши
Да се противопоставя не мога...
Всъщност кой смъртен може?
Ресниците треперят.
Напред неволно се накланям
Ръце опора да намерят.
В последния си час,
Когато животът ме напуска
Черни облаци ще видя аз
Над мен бавно да се спускат.
За миг ще се възнеса
И после в ада ще падна –
Като полет на птица,
Жертва на стрела безпощадна.
Без да искам дошла съм,
Без да искам ще трябва да тръгна
И не мога обяснение
От смъртта да изтръгна.
Само откъснечни спомени
за изгубени мечти и копнежи.
Капка в морето съм,
муха, оплела се в паячни мрежи.
Сетива и съвест,
Що до скоро будни били са
Ведно ще угаснат
Човешки нали са.
Всичко бързо ще свърши
Така както дошло е.
Само смъртта успя мен да прекърши
Да се противопоставя не мога...
Всъщност кой смъртен може?
© Мила Томова All rights reserved.
