Преди липите да се ронят
От шепота на лудата трева
дойде онази приказка за време,
в което дните нямат имена
и пулсът на сърцето ми е верен.
И идва миг, когато в тежестта
на всички свои бездни ставам лека,
и мравка - от умората не спя...
Очите ми за сънища са слепи.
Луната през бинокъла си крив
съглежда как липата ме люлее
и медните й пъпчици със взрив
света ми ще орисат като феи.
Капризът на случайната съдба
поискан шанс дали ще ми се стори?
Една-едничка, някаква пчела
с жужене на страха ще отговори.
