Преди началото на всяка въртележка...
Преди каквото има да се случва
където и да е на този свят...
Преди от сън да се излюпи от утрото
и слънцето да разпилее топъл смях...
Преди да гушнат облаци луната
и да запеят в тъмното щурци.
Преди часовникът да отброи дванайсет
и палавите мисли да приспи...
Преди да си представиш, че са твои
очите ми и тайните зад тях...
Преди усмивката ми вместо отговор
да създаде илюзия за грях...
Преди да срещна теб сред много други,
преди да ме сънуваш като блян...
Преди да спре съдбата да се чуди
в каква посока ще е най-желана...
Преди на лятото последните копнежи
да отеснеят в леката му дреха...
Преди със гняв да завалят гърмежите
и есента да грейне пъстроцветно...
Преди загърната във бялото кожухче
над страховете ни да се присмее зимата.
Преди животът със усмивка да събуди
на цветовете венчелистчетата...
Преди на лятото последните копнежи
да отеснеят в леката му дреха...
Преди началото на всяка въртележка,
дори преди "преди" блести една надежда...
© Дочка Василева All rights reserved.
