В Дулово са притеснени
днес, за срещата със мене.
Търсят зала по-голяма,
да не стане местна драма.
Аз ги зная, че са пичове,
те пък знаят, че обичам ги.
Няма страшно, бе авери
място все ще се намери.
Попа с даскала в средата,
прави няколко познати,
сто човека или двеста
щом са свои ще се сместят.
Хайде вече не остана.
Среща хубава ще стане.
После може пък и парти
да направим в някое барче.
На Министъра - привет!
Той ще е на първи ред.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
