Предизвестен пожар
Разчепка ми живота тоя вятър –
като че търсеше бълхи.
Защо ли пък ти е бълхата?
Кимни два пъти и духни!
Но не, стои, пред мен изправен,
сред клоните на оня бор,
шуми, на великан се прави –
един самотен Бълхомор.
Разсърди се и ме задърпа
за още черните коси –
с една торбичка като с кърпа
опита плама ми да угаси.
Напразно, само го раздуха,
а той смали се, заигра
и в шумата, от лани суха,
сега танцуват – вятър и искра.
https://www.youtube.com/watch?v=2bBkSgQisbg
https://www.youtube.com/watch?v=dVWrPGIt6pg
© Мария Димитрова All rights reserved.
