Предизвестено...

Nov 20, 2014, 6:22 PM

Poetry » Love

447 0 2

Повикаш ли ме ставам на река,

(Изрових всички пътища до теб...)

пристигам със очукани крака...

(Желанието ти трае миг, не ден.)

Когато си отивам бягам пак,

(Сбогуването, то не е за мен!)

потъвам във света си, пада мрак.

( До следващия „искаш ли ме” ден...)

Това не е история за НАС,

(По-скоро е за теб и малко – мен...)

не рядко на повикване съм аз.

(А няма ли ме е „почивен ден”!)

И чудя се дали съм твоя лек

(И„леката”, която не е твоя...)

или съм жалък, мъничък човек?

(Изгубил за сърцето ти двубоя...)

Дали за мен си мислиш някой път?

(Когато за двамина ни решаваш...)

... Че в моя свят си много важен кът.

(От теб разбутван, често разпиляван.)

И днес потоците текат към теб...

(Пристигам в лодка пълна със желания,

която някога, в незнаен ден,

ще потопиш от празни обещания...)

Please sign in with your account so you can comment and vote.

poem_lady (Фери)

2014-11-25T17:29:03+02:00

Комплименти за прекрасното стихотворение- има си от всичко: и обич, и гняв, и решителност, и колебливост, и страх, но и безгранична храброст! Именно храбростта ти ме грабва- тя прелива от повечето ти стихове, които прочетох и оцених високо!
krchernev (Красимир Чернев)

2014-11-20T21:53:25+02:00

Интересен стих!
Сякаш се дуелират болката и гордостта ти...А секундант е любовта ти!
Поздрав!