Предизвестено...
Повикаш ли ме ставам на река,
(Изрових всички пътища до теб...)
пристигам със очукани крака...
(Желанието ти трае миг, не ден.)
Когато си отивам бягам пак,
(Сбогуването, то не е за мен!)
потъвам във света си, пада мрак.
( До следващия „искаш ли ме” ден...)
Това не е история за НАС,
(По-скоро е за теб и малко – мен...)
не рядко на повикване съм аз.
(А няма ли ме е „почивен ден”!)
И чудя се дали съм твоя лек
(И„леката”, която не е твоя...)
или съм жалък, мъничък човек?
(Изгубил за сърцето ти двубоя...)
Дали за мен си мислиш някой път?
(Когато за двамина ни решаваш...)
... Че в моя свят си много важен кът.
(От теб разбутван, често разпиляван.)
И днес потоците текат към теб...
(Пристигам в лодка пълна със желания,
която някога, в незнаен ден,
ще потопиш от празни обещания...)
© Ива Милорадова All rights reserved.
