Повикаш ли ме ставам на река,
(Изрових всички пътища до теб...)
пристигам със очукани крака...
(Желанието ти трае миг, не ден.)
Когато си отивам бягам пак,
(Сбогуването, то не е за мен!)
потъвам във света си, пада мрак.
( До следващия „искаш ли ме” ден...)
Това не е история за НАС,
(По-скоро е за теб и малко – мен...)
не рядко на повикване съм аз.
(А няма ли ме е „почивен ден”!) ...