От Коледната пъстротия,
играчки, ярки светлини,
опитвам нейде да се скрия
за да дочакам тихи дни.
От тях спасение нийде няма
децата търсят своя свят,
навред в навалица голяма
към магазините вървят.
А там е царството на кича
и шоколадовият рай
на дядо Мразовци в редица,
дрънкулки всякакви без край.
Ала децата им се радват
и няма как да ги виним,
с това, което им показват
към празниците ще вървим.
© Огнян Железов All rights reserved. ✍️ No AI Used
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
