Предрасъдъци
Любов, така си ми отвън
и тъй не искам да те пускам
да влезеш в моето сърце,
което трудничко пропуска.
Така самотно ми е днес,
тъй както всеки ден било е,
дори когато беше с мен
мъжът, след който се затворих.
Но сякаш болно ми е, щом
на улицата се размина
с момиче и момче, без срам
които гушкат се и милват.
Любов, защо ли ме влечеш,
а сякаш си недостижима.
Страхувам се сега от теб,
но страх ме е и да подмина.
Плачът на хиляди сърца
с хлипащ глас сега ми шепне
не искаш да си като нас,
не си мисли, че е вълшебно.
Тъй както си честита днес
и утре злата орис идва,
а после ден след ден, край теб,
светът те мачка и те псува.
Не се сърди, любов, на мен,
а просто трябва да ме дебнеш
и, без да зная, някой ден
от мен сърцето да открадеш.
И докажи ми, че си дар,
а не снегът във тежка зима
стопи леда ми със пожар,
за да повярвам, че те има!
© Боряна All rights reserved.
