Предрасъдъци

beb4o123 (Боряна)
52 68

1 oct 2011, 18:24

Poesía

815 0 3

Любов, така си ми отвън

и тъй не искам да те пускам

да влезеш в моето сърце,

което трудничко пропуска.

Така самотно ми е днес,

тъй както всеки ден било е,

дори когато беше с мен

мъжът, след който се затворих.

Но сякаш болно ми е, щом

на улицата се размина

с момиче и момче, без срам

които гушкат се и милват.

Любов, защо ли ме влечеш,

а сякаш си недостижима.

Страхувам се сега от теб,

но страх ме е и да подмина.

Плачът на хиляди сърца

с хлипащ глас сега ми шепне

не искаш да си като нас,

не си мисли, че е вълшебно.

Тъй както си честита днес

и утре злата орис идва,

а после ден след ден, край теб,

светът те мачка и те псува.

Не се сърди, любов, на мен,

а просто трябва да ме дебнеш

и, без да зная, някой ден

от мен сърцето да открадеш.

И докажи ми, че си дар,

а не снегът във тежка зима

стопи леда ми със пожар,

за да повярвам, че те има!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.