Предрасъдъци
Любов, така си ми отвън
и тъй не искам да те пускам
да влезеш в моето сърце,
което трудничко пропуска.
Така самотно ми е днес,
тъй както всеки ден било е,
дори когато беше с мен
мъжът, след който се затворих.
Но сякаш болно ми е, щом
на улицата се размина
с момиче и момче, без срам
които гушкат се и милват.
Любов, защо ли ме влечеш,
а сякаш си недостижима.
Страхувам се сега от теб,
но страх ме е и да подмина.
Плачът на хиляди сърца
с хлипащ глас сега ми шепне
не искаш да си като нас,
не си мисли, че е вълшебно.
Тъй както си честита днес
и утре злата орис идва,
а после ден след ден, край теб,
светът те мачка и те псува.
Не се сърди, любов, на мен,
а просто трябва да ме дебнеш
и, без да зная, някой ден
от мен сърцето да открадеш.
И докажи ми, че си дар,
а не снегът във тежка зима
стопи леда ми със пожар,
за да повярвам, че те има!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Боряна Всички права запазени
