Представих си
|
Представих, си че пиша стих, в който пише за човек, който пише стих, за човек, който пише стих, който пише че си представя, че живее в дом, с жена която си мечтае да пътува, а той си мечтае да стане изобретател, или писател, или плавател, или художник, или музикант, но също си представя, че тя е бременна, и че той няма никакви пари. И мисли. За това, че ще трябва да работи. Не е мързелив. Не се страхува от работа. Но се страхува от времето. Защото си представя, че е над пръстта, за мигове, в които иска да е изобретател, писател, плавател, художник, музикант, но ще трябва да е работник, продавач, касиер. и сега наистина го хваща страх. Представя си също, че никога не е виждал баща си и че не е живял в липса за него. Представя си, че бяга, и никога не се обажда повече. Тя си е представяла, че ходи във Италия, с него, Испания, с него, Исландия, с него, Великобритания, с, него Нова Зеландия, с него. Или си седи тук... С него. И вечер сънува как той я прегръща и се усмихва. А през деня се усмихва между повръщанията, от водката. Защото не може да спре шибаното си главоболие, без водка. И си представя, че не му се сърди и че някой ден той ще дойде, като изобретател, писател, плавател, художник, музикант, и ще спаси нея и още неродения му син. И ще я прегръща. И отпива от водката, купена със социалните помощи. |
© Азз аззз All rights reserved.
