http://www.vbox7.com/play:5e5986de
Усещам устните ти,
вкусните малини,
в душата ми се носи
звук от мандолини.
Вечер в очите ти
изгряват чудни луни.
До мен ли си,
мои са всички звезди.
Полъхващият вятър
гали тихо в нощта
две прегърнали се
влюбени сърца.
Земята заспива, заслушана
във вълшебните думи,
понесли се над поля,
гори и далечни друми.
А ние, двамата с теб,
предвестници на зората,
се обичаме приказно,
под знака на светлината.
© Васил Георгиев All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
