http://www.vbox7.com/play:5e5986de
Усещам устните ти,
вкусните малини,
в душата ми се носи
звук от мандолини.
Вечер в очите ти
изгряват чудни луни.
До мен ли си,
мои са всички звезди.
Полъхващият вятър
гали тихо в нощта
две прегърнали се
влюбени сърца.
Земята заспива, заслушана
във вълшебните думи,
понесли се над поля,
гори и далечни друми.
А ние, двамата с теб,
предвестници на зората,
се обичаме приказно,
под знака на светлината.
© Васил Георгиев All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
