Предзимна обич
Облак по вятъра спусна косите ми
жаждата земна под къдри да скрие.
Дъжд се очаква да плисне в очите ми.
С капчици хладни пръстта да напие.
Вѝното грешно е - смугло съзнание...
Тъжно искри (неподвластно на здрач е).
Звънна в кристалната чаша с желание,
всеки момент преболял да изплаче...
И го изплака... Наесен момиче съм.
Нежно окъпано в древна позлата.
В нея научих се аз да обичам
твоята нежност до болка позната.
В нея изцяло докрай се потапям.
Никнат в душата жадувани рими.
Леден, дъха ти е... И го разтапям.
С топлото слънце на обич предзимна...
Мими Иванова
© Mimi Ivanova All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Благодаря ви най-сърдечно, Ина Калина, Светлев, Гавраил, Ангелче и Петър! Радвам се, че моето стихотворение Ви докосна... Прекрасен ден ви желая!
-
Удоволствие!... Благодаря за преживяването, Мими!
-
Ако искам да се насладя на една наистина мелодична поезия, знам, че ще я открия тук...
-
Изпълнен с много чувства.
Поздрав! -
Красиво! Други думи нямам...и се радвам и искам да чета такава поезия...
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
