23 окт. 2019 г., 20:43

Предзимна обич 

  Поэзия
631 2 5

 

Облак по вятъра спусна косите ми
жаждата земна под къдри да скрие.
Дъжд се очаква да плисне в очите ми.
С капчици хладни пръстта да напие.

 

Вѝното грешно е - смугло съзнание...
Тъжно искри (неподвластно на здрач е).
Звънна в кристалната чаша с желание,
всеки момент преболял да изплаче...

 

И го изплака... Наесен момиче съм.
Нежно окъпано в древна позлата.
В нея научих се аз да обичам
твоята нежност до болка позната.

 

В нея изцяло докрай се потапям.
Никнат в душата жадувани рими.
Леден, дъха ти е... И го разтапям.
С топлото слънце на обич предзимна...

 

 Мими Иванова

© Mimi Ivanova Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря ви най-сърдечно, Ина Калина, Светлев, Гавраил, Ангелче и Петър! Радвам се, че моето стихотворение Ви докосна... Прекрасен ден ви желая!
  • Удоволствие!... Благодаря за преживяването, Мими!
  • Ако искам да се насладя на една наистина мелодична поезия, знам, че ще я открия тук...
  • Изпълнен с много чувства.
    Поздрав!
  • Красиво! Други думи нямам...и се радвам и искам да чета такава поезия...
Предложения
: ??:??