Предзимна обич
Облак по вятъра спусна косите ми
жаждата земна под къдри да скрие.
Дъжд се очаква да плисне в очите ми.
С капчици хладни пръстта да напие.
Вѝното грешно е - смугло съзнание...
Тъжно искри (неподвластно на здрач е).
Звънна в кристалната чаша с желание,
всеки момент преболял да изплаче...
И го изплака... Наесен момиче съм.
Нежно окъпано в древна позлата.
В нея научих се аз да обичам
твоята нежност до болка позната.
В нея изцяло докрай се потапям.
Никнат в душата жадувани рими.
Леден, дъха ти е... И го разтапям.
С топлото слънце на обич предзимна...
Мими Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Mimi Ivanova Всички права запазени
