Sep 8, 2014, 5:33 PM

Прегърни ме сине

  Poetry » Other
594 0 8

                           Прегърни ме, сине

 

 

Прегърни ме, сине! Толкова любов

в мене е вградена! Чака твоя зов...

Прегърни ме, сине! Разтвори се ти –

обичта си скрита днес ми изпрати!

 

Скрита пазва били женските чада.

Мъжките – браздели кървава следа.

Тръгвали сурови във незнаен ден.

Чародейки с мрежи грабвали ги в плен.

 

Прегърни ме, сине! Истинска е, знай,

майчината обич и е тя безкрай!

Майките, които раждат синове,

Бог им дава сила да са щитове.

 

Как на щит ще носиш женската любов,

с нея да възпиташ и сина суров?

В мъжките му сили нежност да вградиш

и когато трябва  - хладно да мълчиш.

 

Прегърни ме, сине! Нека да ти дам

всичката си обич и да бъда там,

накъдето само птиците летят

и от там да бъда страж във твоя път...

 

                                 

 

 

 

 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Маичина обич силна и топла,сърдечна и малко жаловита......... Браво Стойне, браво мила.
  • наистена много хубав стих
  • Прекрасен стих за силата на майчината обич!

    Поздрави, Стойна!

    Стойностно!
  • Мили момичета, Дочка и Ена, благодаря ви!Мисля,че не греша в обръщението, защото и двете сте по-малки от мене.
    Бъдете щастливи!Сърдечен поздрав!
  • Снощи плаках на този стих... сега отново се просълзих...
    Казват, че Бог обича майките, родили дъщери.
    Мисля, че обичта му към мъжките майки е несравнимо по-голяма, залагайки това огромно изпитание в техния живот...

    "Майките, които раждат синове,
    Бог им дава сила да са щитове.
    Как на щит ще носиш женската любов..."

    !!!
    АДМИРАЦИИ!!!

    Благодарности от една женска майка!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...