Преход
Тази вечер тръгвам надалече,
на места, които са отвъд безкрая.
Качвам се на черен ангел на крилете,
в търсене на вечната забрава.
Тази нощ е първата ми като мъртъв,
влизам през прозореца ти като врана.
Кацам тихо в близост до кревата,
плаха сянка, сливаща се с мрака.
Тази нощ е първата ми с тебе,
просто ще стоя и ще те пазя.
Ще измия със сълзите си нозете ти,
със студени устни ще прогоня вятъра.
Тази сутрин тръгвам си от тука,
но понякога ще идвам да те виждам.
Тъмна сянка, скрита сред липите,
бродеща и търсеща мечтите си.
© Петър Станев All rights reserved.
