stanef
52 results
Остана ми една сълза
И пазя я когато ще е утре.
Дори не ми останаха сълзи,
С които тялото ти да прегърна.
А има толкова сълзи, ...
И пазя я когато ще е утре.
Дори не ми останаха сълзи,
С които тялото ти да прегърна.
А има толкова сълзи, ...
31
Събудих се обзет от самота,
Отровен от настъпващото утро.
А утрото е по мъдро от нощта,
В която сенките на мъртвите потъват.
Оплитат се във мрачната снага, ...
Отровен от настъпващото утро.
А утрото е по мъдро от нощта,
В която сенките на мъртвите потъват.
Оплитат се във мрачната снага, ...
32
Никой няма да те види през моите очи. Различна си. Днес си част от сетивата ми. Материализирам те докато се боря с чувствата. Чувствата нямат значение защото знам, че те има и това е усещане, което ми дава сили да продължа. Виждам те и не мога да повярвам, че съществуваш-прекрасна си! Има те! Винаги ...
111
1
Очите ти ли? Не те ме убиха а светлината, която вече не излъчват. А излъчваха светлина в, която се отразявах докато страстно желаех да бъда отражение контролирано от сетивата ти. Твоето лично отражение неподвластно на законите на физиката, но близо до химията на вселената. Роб, но щастлив. Щастието ...
113
1
Моят неизживян живот се е скрил някъде между паяжините и още непрочетените книги. Уплашен и свит на кълбо в копнеж да се прероди в нещо по значимо и може би по истинско. Убивам тъмнината с по страшни дори от нея самата мисли. Чувствата ни държат слепи и прилепени към тялото на орела, който ни води и ...
93
Свих се в дъното на коридора уплашен от мислите си. Странно или страшно? Опитвам да намеря себе си, но намирам друго... другото, което не ти дава нищо, а просто те плаши. Уплашен няма да стигнеш никъде. Страхът провокира и атрофира съзнанието ти. Инвалиди подвластни на душата и емоциите си... Няма д ...
82
Човек непрекъснато мечтае. Седиш си на кушетката в кухнята, четеш поредната книжка, подвързана като учебник за заблуда на противника, докато баба ти готви вкусна яхнийка на печката. Една от мечтите ми беше да отида в някое френско село, да играя петанг с местните и да пия перно или пастис. На скоро ...
929
ДА ВИ ГО НАВИНЧА
Леонардо, който околните наричаха за по - кратко Дикапро, седеше пред камината в мрачната си флорентинска къща и довършваше поредният си модел на изчанчено летателно устройство. Талантливият и странен Леонардо, беше истинска загадка за околните, със сладникавото си детско личице на ...
Леонардо, който околните наричаха за по - кратко Дикапро, седеше пред камината в мрачната си флорентинска къща и довършваше поредният си модел на изчанчено летателно устройство. Талантливият и странен Леонардо, беше истинска загадка за околните, със сладникавото си детско личице на ...
752
Днес трябваше да ставам рано,
а така ми се сънуваше...
Или по скоро досънуваше,
защото вече се намирах там - сред сънищата,
с които винаги ще си сънувам, ...
а така ми се сънуваше...
Или по скоро досънуваше,
защото вече се намирах там - сред сънищата,
с които винаги ще си сънувам, ...
667
Ако си тръгна от света сега, внезапно,
бих взел единствено една опърпана и сива шепа спомени.
Тъжни и повехнали като венец от есенни листа,
но мои, истински и живи, изтръгнати със корени от битието на живота ми.
Ако си тръгна днес и тук, дори сега, ...
бих взел единствено една опърпана и сива шепа спомени.
Тъжни и повехнали като венец от есенни листа,
но мои, истински и живи, изтръгнати със корени от битието на живота ми.
Ако си тръгна днес и тук, дори сега, ...
622
1
- Тъмно е! Промълви градинското джудже на спуканата пластмасова лейка.
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...
737
4
Понякога е нужно просто да се махнеш,
да хванеш пътя, дори без цел.
Друг път е нужно просто да забравиш
и да изтриеш от съзнанието нечие лице.
Понякога е трудно да повярваш, ...
да хванеш пътя, дори без цел.
Друг път е нужно просто да забравиш
и да изтриеш от съзнанието нечие лице.
Понякога е трудно да повярваш, ...
531
5
Краят на всички краища е един и същ. Просто край или на галено „крайче”. Там до скършеното на две крушово дърво, до стария напукан от времето камък, в неудобното легло, по средата на пътя или в канавката. Той винаги изглежда по един и същи начин. Това е единствената истина в живота, та чак до самия ...
691
- Тъмно е! Промълви градинското джудже на спуканата пластмасова лейка.
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...
Отвън бе паднал сребърно перлен здрач. Студът бе изковал своя аплик около бледото и подпухнало лице на луната. Тя бавно тътреше старите си пробити чехли по билото на дълбоко спящата отсрещна планина. Утрото се струваше толкова да ...
1016
2
Животът ни се струва толкова кратък. Но когато един ден обърнем очи назад, виждаме едно безкрайно море от емоции и преживени неща. И то е толкова бурно и огромно, тъмно и дълбоко, плашещо и дори отчайващо с огромните си вълни, предизвикани от бурна радост или изпепеляваща тъга, от красиви мигове и т ...
1712
2
Не казвай сбогом, че ще ме погубиш,
и, знаеш ли, това не е клише.
Понякога не искам да се будя,
сам с болката, че ти не си до мен.
Понякога мечтите просто са отрова, ...
и, знаеш ли, това не е клише.
Понякога не искам да се будя,
сам с болката, че ти не си до мен.
Понякога мечтите просто са отрова, ...
566
2
Прокълнат гуру и нечиста сила,
проклятие, което ме преследва непрестанно, без да спира.
Тъгата бавно и безкрайно по небето се разстила,
там нейде, дето твоето лице сред сиви облаци съзирам.
Сърцето ми е мъртво и безсилно, ...
проклятие, което ме преследва непрестанно, без да спира.
Тъгата бавно и безкрайно по небето се разстила,
там нейде, дето твоето лице сред сиви облаци съзирам.
Сърцето ми е мъртво и безсилно, ...
660
1
Нима свободата винаги е табу? Най-добрите бойци при древните Викинги са били погребвани на корабите си, които са били превръщани в клада и така воинът е продължавал плаването си към Валхала, тоест към мечтата, бележеща пътя на живота му. Мечта за свобода, водеща началото си от вятъра, издуващ платна ...
989
2
Пътуване между мъждивата светлина на утрото и не загасената крушка.
Страх ме е да направя малката крачка до ключа на лампата.
В момента тя е като море от ужас и разкъсани от тъмното викове - крачката.
Ужасът, който брутално разтваря клепачите ми с крясъка на изкормена с вещина птица.
Рутината на хил ...
Страх ме е да направя малката крачка до ключа на лампата.
В момента тя е като море от ужас и разкъсани от тъмното викове - крачката.
Ужасът, който брутално разтваря клепачите ми с крясъка на изкормена с вещина птица.
Рутината на хил ...
5979
4
Нима самоубийството не е просто плах опит да се упражни контрол над живота и смъртта? „Хей, вижте ме, готов съм точно сега! Сега е моментът според мен. Не искам утре или пък вдругиден!” Но според общовалидните правила това просто е грешно. „Не може така, това е грях!” - чух строг глас някъде от висо ...
1120
Отворена врата, прочетен вестник,
утроба на жена или пък тялото на някакъв несретник.
Мечтите трябва да останат в главата - казал някой,
когато се материализират, просто ги отнася зимен вятър.
Понякога довиждане е просто „сбогом”, ...
утроба на жена или пък тялото на някакъв несретник.
Мечтите трябва да останат в главата - казал някой,
когато се материализират, просто ги отнася зимен вятър.
Понякога довиждане е просто „сбогом”, ...
646
3
Не искам повече да си играя с теб на котка и на мишка.
Нямам време, желание и сили за това.
Но все пак ще оставя тънка нишка.
Която ще ме води винаги към теб в нощта.
Защото не е трудно да обичаш. ...
Нямам време, желание и сили за това.
Но все пак ще оставя тънка нишка.
Която ще ме води винаги към теб в нощта.
Защото не е трудно да обичаш. ...
681
3
Кръгът се затваря в едно пълнолуние,
усещам студът как сковава пейзажа.
Сивият ден в тъмното бързо догаря,
нощта изплува от сълзите на мрака.
Животът прилича на мръсна угарка, ...
усещам студът как сковава пейзажа.
Сивият ден в тъмното бързо догаря,
нощта изплува от сълзите на мрака.
Животът прилича на мръсна угарка, ...
566
2
Заобиколен съм от хора, които не заслужавам, това е отчайващо! Така и не се научих да плета на една кука и за това едва ли съм виновен аз или пък самото плетене, най-малко старата ръждясала кука. По вероятно би било нещата да са такива, каквито някога е решено, че няма да са онакива. Онакива-та неща ...
1299
2
А има ли значение, кое ще избера от двете?!
Каква е разликата между това да не получа нещо никога,
или да не го намеря никъде?
При всички положения съм тъмен и самотен призрак.
При всички сложни варианти съм прокълнат и погълнат от безверие. ...
Каква е разликата между това да не получа нещо никога,
или да не го намеря никъде?
При всички положения съм тъмен и самотен призрак.
При всички сложни варианти съм прокълнат и погълнат от безверие. ...
841
12
Дори и в ада да отида има смисъл,
aко намеря сили да обикна болката.
Защото все пак нещо трябва да обичам,
макар и да яде отвътре мислите ми...
е, може би едничката надежда още нещо да изпитам ...
aко намеря сили да обикна болката.
Защото все пак нещо трябва да обичам,
макар и да яде отвътре мислите ми...
е, може би едничката надежда още нещо да изпитам ...
637
4
Случи ми се и това, което през целия си живот мислех за онова. „Онова” не беше „това”, което си мислех, че е. То си беше „това” и правеше всичко по силите си, за да се разграничи от „онова". Докато „онова” също опитваше да бъде по-различно от „това”. И така нещата отиваха към „това-онова”. Или вечно ...
1252
3
Тази нощ погребах музата си,
поставих я с присвити колене на пода.
И после дълго плаках в тъмното,
със сълзи пълнех мъртвата утроба.
И питах се защо оставих я да си отиде, ...
поставих я с присвити колене на пода.
И после дълго плаках в тъмното,
със сълзи пълнех мъртвата утроба.
И питах се защо оставих я да си отиде, ...
602
2
Тази вечер простотиите ми казаха "довиждане".
Цял съм и, макар парче от мъхест камък,
някъде дълбоко в корените на мечтите си
оставих да догаря черен пламък.
Вечерта е бледо отражение ...
Цял съм и, макар парче от мъхест камък,
някъде дълбоко в корените на мечтите си
оставих да догаря черен пламък.
Вечерта е бледо отражение ...
563
1
Огледалце, я кажи...
МРАК И СВЕТЛИНА
-Ти си моето слънце! – казала луната на слънцето. После се претопила в изпепеляващата любов на вечното светило. Забравила всички в очакване То да я огрее и може би изпепели завинаги. А може би и да и даде от светлината си и да докаже, че е пораснало и е надмогнал ...
МРАК И СВЕТЛИНА
-Ти си моето слънце! – казала луната на слънцето. После се претопила в изпепеляващата любов на вечното светило. Забравила всички в очакване То да я огрее и може би изпепели завинаги. А може би и да и даде от светлината си и да докаже, че е пораснало и е надмогнал ...
1654
2
Това се случи в седмицата, след като гледах премиерата на „Ах, този джаз” в Истанбул. Бях отново в същия град и в същата зала, но този път за концерта на Металика. Бях се татуирал почти целият. На гърба си от лявата страна имах едно крило. Защо едно ли? Ха-ха! Ми защото иначе ще взема да стана ангел ...
897
2
Много е сложно да си го обясня. Даже май не бих и могъл. Но пък вие може да го разберете и да ми го обясните. Затова ви пиша разни, “драги читатели”. Всъщност човек не може да разбира от всичко и затова аз не разбирам от нищо. Така по-лесно стигам до идеята какво не ми е ясно, естествено, нищо не ми ...
1032
1
„Нищо”! Си помисли бялото лице на луната. Калта се стичаше като парафиновите сълзи на свещта по дънковото яке на клисаря. Стичаше се отвсякъде, като покриваше плота на мраморната маса със смрадливо-сивата си същност. Някъде удари часовник, от ония старите, дето се навиват с ключ и им се дърпат тести ...
964
2
Днес ми писна от всичко и всички. Стресът ме убива ясно и безкомпромисно. Трябва да се махна от всякъде и да отида никъде. Вече съм ходил там - в мислите си. Чувствата са неясни спомени от бъдещето. Чувствам, че крещя през стиснатите си устни. Чувам го ясно с нагризаните си от червеите уши. Късен сл ...
940
1
Накрая на света, или в началото на мислите ми, живееше едно малко момче. Наричаха го Мъртъвчо, тоест аз знаех, че е така. Тоест, така е! Аз съм това момче, или по-точно голямата част от мен е това. Мъртъвчо е нещо като тумор, расте за сметка на всичко останало, което съм или можеше да бъда. Запознах ...
783
3
2527
3
От живота на хората остават малко неща, от тях самите - нищо!
Любовта носи болка, а болката е кармата, която трупаме през хилядите си безсмислени прераждания. Разумът е това, което убива тялото, опитвайки се да го превърне в идол на собствените му желания. Вуду кукла, прободена от стрелата на любовт ...
Любовта носи болка, а болката е кармата, която трупаме през хилядите си безсмислени прераждания. Разумът е това, което убива тялото, опитвайки се да го превърне в идол на собствените му желания. Вуду кукла, прободена от стрелата на любовт ...
2814
11
Тази вечер тръгвам надалече,
на места, които са отвъд безкрая.
Качвам се на черен ангел на крилете,
в търсене на вечната забрава.
Тази нощ е първата ми като мъртъв, ...
на места, които са отвъд безкрая.
Качвам се на черен ангел на крилете,
в търсене на вечната забрава.
Тази нощ е първата ми като мъртъв, ...
725
3
„Лека нощ”- чувам гласа ти,
оставам сам със мислите си.
Мислите ми, които са свързани с чувствата,
чувства, които просто са твоето име.
То за почва с А, а аз те обичам! ...
оставам сам със мислите си.
Мислите ми, които са свързани с чувствата,
чувства, които просто са твоето име.
То за почва с А, а аз те обичам! ...
741
2
Тази нощ ще се обеся.
Избрал съм и есенното дърво,
на което да посрещна зимата.
И там ще си вися, кълван от птиците,
които във косата ми гнездо ще свият. ...
Избрал съм и есенното дърво,
на което да посрещна зимата.
И там ще си вися, кълван от птиците,
които във косата ми гнездо ще свият. ...
650
3
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
